Кутия с бонбони

Винаги съм си мислела, че съм различна. Не говоря за опаковката, а за пълнежа. Като онзи бонбон в кутията, който винаги стои в центъра, я с панделка, я със сърце, но силно открояващ се от останалите с румбоидна форма. Обикновено този бонбон е кулминацията, с най-мек крем и най-вкусна глазура. Всичко му е най! Много често си оставям този бонбон за накрая, защото удоволствието се отлага колкото е възможно повече. Така било най-сладко. И странно, но никога не ми се е струвал толкова вкусен. Или съм се наситила от аромати и усещания по небцето от другите, „скучните“ бонбони, или просто съм преяла и се тъпча насила, за да има върхова наслада и послевкус.

Така се чувствам и аз – като този специален бонбон, на който нищо не му е специално.

Бориш се да бъдеш различен, но матрицата така те е засмукала, че в един момент се будиш и осъзнаваш, че лежиш в собствено легло, на скъп матрак и то в прекрасен апартамент, заради който всеки месец си „щастлив“, че има какво да се „дръпне“ от банковата сметка. И така с песента на птичките, които свиват гнездо на терасата на кредит, тръгваш за работа. Качваш се в личния автомобил. Да, не е много представителен, дори едната му броня е затегната със свинска опашка, но нали е твой, купен със собствени пари, спестени от фрешове и скъпи морски деликатеси.

Та с почти стегнатия автомобил се закарваш на място, в което настроенията се менят толкова бързо, че дори ти самият не можеш да наваксаш с препускането. Ту си надъхан да свършиш всичко, за да оправдаеш фиша накрая на месеца, ту изпадаш в летаргия и безвремие с порочни мисли какво правиш с живота си и за това ли е цялата олелия – едно 10 часово фиаско, в което накрая дори не виждаш смисъл. Иначе си специален, вълнуват те по-различни неща, дълбаеш в други вселени. Но все пак си там, в румбоидната матрицата. Не че е лошо да си там. В крайна сметка животът може да бъде сладък за всички, стига да е по техния вкус.

Въпросът е кога ще бъдеш изяден. И заслужава ли си вечно да чакаш. Защо просто не се събудиш на мястото, на което винаги си мечтаел да отидеш. Защо не направиш обратен завой и никога повече да не погледнеш назад. Да изпаднеш в безвремие, но от щастие. Да виждаш смисъл, да помагаш, да даваш, да оставяш следа, макар и малка, но да си е твоята. Смела, автентична, извън рамките и свинските опашки.

„Храната струва пари“. Така е. Да излезеш от матрицата не значи да станеш номад в някое Родопско село, въпреки че и в това няма нищо лошо, стига човек да е щастлив. Да излезеш от матрицата не означава да огънеш решетките и да избягаш. А да отвориш вратата на клетката, защото ти сам си влязъл в нея и никой не я държи заключена.

Излез, огледай се, докосни се, наслади се на усещането и трепета, осъзнай какво искаш и просто го направи. Апартаментът и колата няма да избягат. Намери дом и път, които да осмислят дните ти. Останалото просто не си заслужава.