Дишай

Дишай. Отпусни тялото си. Погледни към късчето небе, подаващо се между дърветата. Почувствай лекия полъх на надеждата. Остави копнежът за „нормалност“ да отдаде почит на раззеленилата се пролет. С широко отворени очи проследи как вятърът танцува с листата на дъветата. Потупай по рамото игривите слънчеви лъчи и им позволи да те помилват леко по бледите бузи.

Вдишай зеленото. Остави главата да ти се замае от лекия въздух. Потъркай очи, за да свикнат с чистата картина. Движи се смирено по необезпокояваните пътеки. Чуй собственото си сърцебиене, което следва ритъма на природата. Просто дишай. Като за първи път. Не мисли за това какво следва. Отдай се на краткия миг безвремие. Тук и сега. Хвани за ръка своето нетърпение и замълчи. Остави шепотът на дърветата да застане между вас.

Дишай и слушай, но не говори. Достатъчно говорихме всички. Нека поне за малко да дадем думата на песнопойния славей и неговата гора.