Мечтая за среща с морето. Няма нужда да ме ухажва. Искам само да бъде на нашето място в уречения час и да не ме кара да го чакам. Аз ще си обуя звънките сандали. Ще си сложа нежна гривна с дрънкулка около глезена. Към нея ще прибавя бяла ефирна дреха и лятно настроение. Ще се изкъпя в ароматна вана, ще оставя косата ми да се разпилее върху голата кожа. Няма да се среша. Искам да ме види непокорна и освободена. Ще сложа малко блясък на устните, за да ме разпознае. Ще подготвя сърцето си за срещата и ще закрача бодро към брега.
Мечтая за среща с морето. Първо ще го съзерцавам отдалеч. Ще се възхищавам на неугасващия му порив. Ще изкъпя очите си в синия му безкрай. Няма да бързам. Ще се направя на кокона. Нека ме почака малко. Нека усети нетърпение да погали стъпалата ми. Все пак нали специално за него звънти дрънкулката на крачето ми. Когато улови копнеещия ми поглед, ще го даря с най-слънчевата си усмивка. Толкова дълго време събирах тези лъчи, че душата ми ще се разпилее в тази усмивка.
Мечтая за среща с морето. Да ми подаде силна и хладна ръка. Да ме изкъпе в пенливата си невинност и да ме остави да бъда крехка и обичана в обятията му. Ще му подаря дрънкулката си. Искам да се изгуби на дъното му, за да може винаги да му напомня за тази дългоочаквана среща. Ще го целуна по солените бузи и ще се гушна, притихнала, за да чуя ударите на вълните. Не е нужно да му се обяснявам в любов. Сърцето ми ще реди стих след стих за неговата магия. Знам, че ще ме чува, без да говоря. Такава е любовта му. Интуитивна, дръзка, но и безкрайно успокояваща. Не изисква, не обсебва. Просто е там и ме чака да се върна, понякога влюбена, понякога изгубена, но винаги копнееща за неговата прегръдка.
Мечтая за среща с морето. Дано да ме разпознае.
Благолика 