Денят започва на чисто. Няма будилник, градска шумотевица, припряно миене на зъбите и надбягване с времето. Сутрешните часове не те стягат като тесни и неудобни обувки. Будиш се от смирена тишина, от надпяването на птиците, които смазват гласните си струни с горската роса. Няма бетонни стени и многоетажни блокове. Погледът ти се къпе в синева с гиздава зелена премяна. Няма огледала или други инструменти на суетата. Само шарен ластик, измито лице и пълни с чист въздух дробове. Животните не се разхождат в клетка. Костенурките бягат през поляна от диви маргаритки, но не се крият в черупката си. Пеперудите танцуват в косите ти, за да ги погалиш нежно, преди да продължат да препускат над строилите се като войници глухарчета.
Няма маршрут. Има кози пътечки. Сам проправяш път към местата, които искаш да видиш. Няма задушлива миризма на смог или изгорели газове. Само аромат на трева, дърдонки и земя. И нищо не те интересува. Нито мухите, които нападат потната ти гола кожа, нито трънчетата, които се закачат в глезените ти. Нищо не те интересува. Искаш единствено да уловиш гледката на прострелите се като шевици хълмове и планини. Да се изкъпеш в палитрата от зелено и синьо. Докъдето ти видят очите и накъдето те води сърцето.
Денят продължава да е чист, необезпокояван от градския звън на вчерашната суматоха. Тук времето не е спряло. Тук просто времето си тече. Като звънко поточе. Като бистра река. Като пенлива тишина. Времето е в теб и ти си във времето. Без да се състезавате с вятърни мелници. Едно чисто и равноправно приятелство, в което никой не изисква от другия невъзможното. Тук няма крадци на време. Тук то си живее необезпокоявано сред приятели.
Затваряш очи и усещаш онзи аромат. На бащината къща, на огнището, на овцете, на калната градина, на изпържените филийки, на нетърпението да яхнеш колелото и да тръгнеш към къщата на твоя приятел. Да му подсвирнеш и заедно да поемете по пътя на белѝте и чистото човешко щастие.
Отваряш очи и осъзнаваш, че си тук. Пакостите може да не са същите, вратите на приятелите може да останат затворени, защото няма никой у дома. Пържените филийки може да се трансформират в паласки за нула време. Но ароматът…Този аромат на село все още е тук и се диша по-лесно от всякога.
Благолика 