Хайде да играем на една игра. Настани се удобно. Затвори очи. Отметни кичурa коса, който винаги те дразни. Остави лицето си спокойно и неутрално. Спри да се мръщиш. Избутай тази начумереност далеч от челото си. Просто се отпусни. Чуваш ли сърцето си? Препуска, нали? Бърза за някъде. Тази непланирана почивка го обърква. Каква е тази игра, заради която трябва да стъпва бавно, равномерно и безшумно. Успокой го. Слей се с неговото движение. Позволи на въздуха да се рее в теб и извън теб. Спокоен ли си?
Време е играта да започне. Затвори очи и отвори вратата на съзнанието си. Остави твоята истинска същност да излезе. Погледни я, запознай се с нея. Предразположи я да ти говори. Научи за себе си всичко, което високите прегради са ти пречели да видиш. Стани орел на собственото си съзнание. Разбери какъв е твоят свят над бариерите, далеч от програмираните ценности. Кръжи наоколо. Опознай квартала на собствените си мечти. Опознай душата и надеждите си. Издигни се високо над човешката суета и практичност. Виж себе си като една малка точка в далечината. Разбери я. Усети я. Не я изпускай от поглед. Не е лесно, нали? Където и да отлетиш, никога не я изпускай от поглед. Защото тази точка е твоята Вселена. Около нея е твоята писта за кацане. Въздушни течения много. Приказни и спиращи дъха гледки също. Но изгубиш ли точката, губиш единствената възможност да стъпиш здраво на земята. Губиш своята Вселена.
А сега отвори очи. Къде е твоята точка? Изгубил ли си я от поглед или разбираш с облекчение, че си приседнал спокоен в нейната невидима нишка. Погледни нагоре. Виждаш ли орела да кръжи наоколо? Помахай му с ръка. Все пак и най-мъдрите понякога имат нужда от напътствие.
Благолика 