Поспри за малко. Отбий се в сърцето ми. Открехни бавно вратата. Нека ароматът на прясно окосена трева да те целуне по бузата за „Добре дошъл“. Усмихни ми се. Позволи ми да видя танцуващото пламъче в очите ти. Не отмествай поглед. Не се срамувай. Сами сме. Само моето пеперудено нетърпение и твоята рогата гордост.
Събуй обувките си. Докосни зеленото и росно одеяло под нозете си. Остави се на изненадата от хладното докосване. Стопли се в моя поглед. Толкова се взирах в далечината да те видя, че очите ми са като нагорещени камъни. Поседни върху тях. Нека ти разкажат колко са те чакали да те видят, колко образи са криели под клепачите си, колко умора се е стичала в сълзите им. Поседни спокоен, за да те разгледат, да те опознаят, да те прегърнат с тихото пърхане на миглите си. Оцвети ирисите им с твоя поглед.
Поспри за малко. Да мислиш. Да материализираш. Да пресмяташ. Полегни и почувствай твоя свят, пръснат в ъгълчетата на моята поляна. Засади си маслиново дърво. Пусни корен. Назови ме по име. Чувствай. Просто чувствай сърцето си. Знам, че и ти си чакал тази среща. Затова поспри. Не подминавай. Отвори вратата и пристъпи към себе си. Аз те чакам. Пантофи не съм приготвила. Постлала съм за теб зелен килим от любов и топлина.
Ти само ела и остани…поне докато маслината порасне и пеперудите се научат на търпение.
Благолика 