Когато първите листа започват да падат, все още ухае на август. Горещо е и маранята обгръща със задушлив прах всеки, дръзнал да остане в града в разгара на лятото. Дърветата се перчат със слънчевия си загар и сякаш специално за оредялата тълпа свалят своите корони и се покланят. А клоните им играят ефирен танц и бавно, пласт по пласт, събличат своите одежди.
Когато първите листа започват да падат, спомените са все още преживявания. Носталгията по лятото е все още планирана, а връхната дрешка все още се плете. Мислите за посрещането на новата година дори не са заченати. Сърцето копнее за среща с изгрева тук, днес, докато ухае на август и на приключение. За самотата на есенните залези ще мисли когато прекрачи прага му. Сега е лято и залезите са късни и споделени.
Когато първите листа започват да падат, все още краката са боси. Крачат бодро по празните булеварди и небрежно стъпват по одеяло от есенно ухание. Има време. Все още е топло. А и прогнозата е за слънце и високи температури. Има време за още дълги морски уикенди, за още задушевни вечери с коктейли и приятели на една ръка разстояние. Има време за още лято.
Когато първите листа започват да падат, все още има надежда. Надежда, че вятърът тихо и неволно е решил да напомни, че сезоните се сменят. Надежда за ранно ставане и поспаливо пътуване. Надежда, че горещото лято ще изгори кожата ни, за да е все още топла, когато настръхнем от първите студени течения. Надежда, че лятната пиеса има антракт и второто действие тепърва предстои.
Когато първите листа започват да падат, все още се реем във въздуха и вдишваме благоуханието на морския спомен. Грижовно прибираме в джоба слънчевите лъчи, за да може звънтенето им да топли сърцето ни до следващите горещи дни и неспокойни нощи.
Когато първите листа започват да падат, притихваме, за да чуем шепота на промяната.
Благолика 