Дали излежаването на дивана ще стане поредната допълнителна придобивка, за която компаниите ще се бият в гърдите? Само допреди няколко месеца „работата от вкъщи“ беше сравнително често срещано понятие в развитите екипи и нещо немислимо за изостанали структури, в които „място за отдих“ беше просто стол за хранене на партерния етаж. Пазарлъкът беше уморителен и настървен, все едно разменната монета е скъп и рядък предмет, а не просто удобството да отмяташ задачки от уютното спокойствие на дома. Разбира се, повечето от купувачите си представяха идеалистична картинка, която не включва мрънкащ приятел, шумен съквартирант или ревящи деца. А продавачите развиваха апокалиптични сценарии в ума си за мързелуване, спотайване, гледане на филми и прахосване на ценно работно време за всичко друго, само не и за спешните задачи.
Всички грешаха. Днес домовете ни са офиси, а колегите са пращящи гласове и плуващи на екраните ни глави. Свикнахме да прекарваме дните си със слушалки на ушите, отворили сетивата си за конферентните разговори, но не и за слънцето навън. Не чакаме да наближи обедната почивка, за да се съберем с любимите колеги, нетърпеливи да погълнем малко храна за тялото и за душата. Чакаме да свърши поредната онлайн среща, за да обърнем поне две-минутно внимание на естествените си физиологични нужди. Мръсните чаши и чинии от обяда не ни правят впечатление, защото дори и да отидем до кухнята да ги измием, няма да ни огрее стокаратовата усмивка на колежката от офиса в дъното на коридора. Вместо това пускаме пералня, лежим на дивана, местим се на терасата, за да подишаме чист въздух и се дразним на прашасалите саксии за цветя.
В тези несигурни времена сме по-продуктивни от всякога. Имаме време за семейството, за дома, за печката и за разходката на кучето в квартала. Имаме време за работни срещи по телефона и по време на отпуската, дори и да сме решили да подишаме чист планински въздух и да се излежаваме на някой басейн. Няма време за почивка, защото нека си го признаем – работата от вкъщи си е един вид почивка. Нали не ходим в офиса. Решенията се взимат бързо. Не се губи време в излишни празни приказки. Няма време за приятелства, екипен дух или откраднати развлечения. Вече всичко е вкъщи, на сигурно място, зад заключената външна врата. В една стая работиш, ядеш, целуваш и плачеш. Всичко е затворено на едно място и е толкова лесно. Спестява време. Отваряш прозорците, за да се проветри и вече си готов за следващата среща, целувка или кратка дрямка на дивана. Какво по-хубаво от това? Мога да изброя хиляди по-хубави неща. И някои от тях ще включват работа от вкъщи, но от време на време, а не по всяко време. Едно е сигурно – нито офисите, нито домовете, нито отпуските ни вече ще са същите.
Оставям ви. Пералнята ми извъртя. Време е да простирам. Дано поне и съседката е излязла на терасата, за да си продумам с нея две-три думи, които не включват тези, изписани прилежно на стария тефтер.
Благолика 