Да живееш в страх е смело занимание

Погледът е неясен. Главата се върти. Светът придобива размерите на макетен квартал. Ежедневието ти отеснява. Ръцете ти стават груби и недодялани, а езикът – несигурен и мълчалив. Страхът си играе с тънкописец по кожата ти. Кара я да настръхва и да се задъхва.

А всъщност от какво се страхуваш?

От липсата на път? Посока винаги има, дори на компаса има цели четири. А път може да се прокара навсякъде, където има твърда почва под краката и звезди, които да огряват хоризонта напред. Трябва ти само вяра, че светлината ще освети правилната посока.

Страхуваш се и от липсата на сигурност? Че кой би дръзнал да се чувства сигурен. Само този, който се променя може да бъде сигурен, че никога няма да бъде същия. Всичко останало е опаковано в мистерия. Сигурност може да се търси само в дълбоките корени на дърветата, но дори и те понякога не издържат на напрежението и на несправедливите природни стихии. Трябва ти само надежда, че това, което предстои, ще бъде хубаво.

Какво държиш с толкова стиснат юмрук в желанието си да котролираш? Твоят свят? Твоето неизвестно утре? Нека излязат извън контрол. Нека се разходят покрай оградата на наситените с електричество тревоги. Кой знае, може би точно извън контрол светът ти ще намери онзи път, който ти толкова усилено търсиш. Трябва ти само доверие, че това, което си е твое, ще дойде при теб.

Страх те е от разяждащото чувство на безполезност? Раздавай усмивки. Те винаги са полезни и за теб и за тези, на които ги подаряваш. Няма нищо страшно столът, на който седим, да остане без един крак. И да паднем, и да заболи, ще се изправим и ще го поправим.  Понякога няма нищо лошо в това да сме изправени пред много неизвестни. Именно тогава мозъкът се учи на креативност, а сърцето на постоянство. Трябва ти само търпение, за да успееш и да получиш най-доброто за теб.

Страхът всъщност е наш приятел. Кара ни да се задвижим. Да потърсим работата на мечтите си. Да бъдем малко по-отговорни. Да се осмелим да обичаме извън пределите на нашите предубеждения. Да рискуваме. Да се погрижим за тялото и ума си. Да се радваме на големите малки неща. Страхът всъщност ни бута напред, но само ако знаем как да го контролираме правилно. Страхът е единственото нещо, което никога не трябва да изпускаме извън нашия контрол. Дори си струва да се сприятелим с него, като редовно го храним с умерена доза оптимизъм и го галим нежно през решетките на собствената си предпазливост.