Днес си подарих ден за мен. Не за работа, не за чужди капризи, не за задачи, не дори и за кучето. За мен. Защото реших, че е крайно време да бъда Блага за себе си, не само за другите.
Наслаждавах се на всеки миг от бавно разтягащите се минути. Направих стречинг на душата. Наклон надясно. Наклон наляво. Затворих очи и просто слушах каква блага вест иска да чуе сърцето ми. Сварих си чай с вкус на пролет. Забърках го с малко мед и капка блаженство. Не бързах за никъде. Сякаш наистина подарявах себе си…на себе си. Подарих си йога, защото тя е най-верният ми одушник. Почерпих се и с масаж, защото тялото заслужава да бъде глезено. Накиснах тревогите в топла вода и осъзнах колко силно съм искала да си обърна внимание. Да изляза на кафе със себе си. Да поплувам до себе си. Да хапна вкусна рибка и да се насладя на чувството, че точно на днешния ден това ми е позволено.
Толкова е хубава тази среща. На мен със мен. Без преструвки. Без скрити мисли. Толкова явна и открита, каквато отдавна не съм била. Спомням си последния път, когато се бях извела на среща – в китно италианско ресторантче в красивата и незбравима Виена. Колко пъти съм се чудила къде отиде онова момиче. В каква жена се превърна, че да забрави да си дарява внимание. Днес си припомних онези дни. Когато си избрал да правиш компания на себе си, не защото нямаш с кого да споделиш тези прекрасни моменти, а защото просто си избрал да си ти. И е хубаво. И е споделено. И е благо.
Сега чакаме цъфналите дръвчета. И благите вести. Дано да се обичаме повече и да се грижим за благото в нас. Да не избяга. Да не закърнее. Да не увехне. И дори да се отчуждим от себе си, да се намерим отново, да се запознаем, да се докоснем с очи и да се огледаме наоколо. Защото пролетта дойде. Дано разцъфне с нея и свободата да бъдем щастливи.
Благолика 