И какво, ако искаш да избягаш? Да хванеш първия самолет за някъде, без да бързаш за никъде. Да седнеш запъхтян до непознат силует. Да гледаш смутено през малкото прозорче и да помахаш с очи към познатите простори.
Какво, ако искаш да се слееш? В чужди пейзажи и калдъръмени улици. Да останеш сам, да се хванеш за ръка и да опознаеш своята приятелка интуицията, която от толкова време си пренебрегвал.
Какво, ако искаш да се скриеш от хората? Откога е грешно да се разочароваш? Нямаш ли право да си уморен от враждебната истерия? Да си преял от облаги, матереализъм и интереси. Да си човек сред човеците.
И какво, ако се почувстваш самотен. Когато преглъщаше горчивите хапове, беше ли с някой? Или този „някой“ ти поднасяше залъка в уста. Колко студени води изпи, докато не разбра, че тази жажда няма утоляване? Какво, ако най-накрая последваш порива на сърцето си. Кой ще те съди? Този, който искаше да вървиш срещу природата си? Или онзи, който търсеше в теб злобата на вълк, докато ти му блееше като агънце?
И така. Какво, ако поискаш да избягаш? Кой ще те спре? Този, който те гласи за закуска след Гергьовден или онзи, който ти подава вълчата кожа. Кой има право да те съди? И за какво? Че си готов да споделиш тишината с малко човечност и много наивност? Нека съм човечна и нека съм наивна. Само такава бих се обичала, а това е любов, която не бих предала за ничия друга рецепта за „успех“.
Благолика 