На екрана мигат хиляди светлини. Телефонът те подсеща, че има живот извън твоята глава и този живот те вика сега, веднага, по възможност дори за вчера. Часовникът тиктака в привидно небрежен ритъм. Слънцето слага похлупак върху топлата си грива и бавно се скрива зад небосклона. Денят отминава, а екранът продължава да мига и да дразни очите ти с изкачащи правоъгълничета, които ти напомнят за закъснели срещи и пропуснати уговорки. Главата ти бучи и нашепва, че е време да излезеш от този транс и да уловиш светлината. А може би гласчето ти подсказва, че е време да запалиш синкавата лампа и да окъпеш стаята си в надежда за вечерно просветление.
За миг ти се иска да захвърлиш всичко, да излееш кофа с вода върху това препускане, да потушиш огъня, да превърнеш стреса в дим. Иска ти се мигащите светлини да изчезнат и на тяхно място да се появи статична снимка на смешно куче или красив пейзаж на непозната за теб земя. Мечтаеш си как телефонът ти се превръща в пощенска кутия за приятелски и любовни приказки. Представяш си как слънцето огрява стаята, докато ти не решиш да го угасиш. Бленуваш шумът в главата да се плисне в брега на бистро и прохладно поточе. Фантазираш как седиш в топлата прегръдка на нежно одеяло с единствената компания, която никога не те разочарова – книгите. Унасяш се в това вълшебно чувство на безгрижие и за миг забравяш въздушните кули, които сам си построил.
Сега вече си свободен, но рахатлъкът ти тежи. Очите са уморени от четене и взиране в една точка. Няма мигащи светлини, но и кутията с бленувани приказки също през повечето време е празна. От екранът ти се усмихват очите на най-сладкото куче на света, но дори и то ти става омразно. Осъзнаваш, че слънцето свети дотогава, докогато самото то си поиска и така или иначе в един момент светлината става изкуствена. Безгрижието се превръща в сериозна грижа. Разбираш, че когато почивката не е заслужена, е по-скоро бреме. Тежи като воденичен камък на съвестта и на ромолящото поточе. Пречи на ума и на сърцето да диша. Безгрижието е отговорност, която не е за всеки. Изисква се постоянство и упоритост, за да останеш спокоен за своето безгрижие. Защото, когато не крадем от времето, а то краде от нас, животът се превръща в една олющена и монотонна въртележка, около която са засадени дъхави цветя, но това не прави въртележката по-живописна.
Блянът за лентяйство е първично човешко желание, но внимавай за какво мечтаеш, защото някой някъде там копнее за онези мигащи светлини и за нетърпеливата свързаност на работещия часовников механизъм, които на теб толкова много ти пречат.
Благолика 