Етикет: лято

И тази сутрин беше студено. Минус един-два часа сън и плюс едно глобално нетърпение. По улиците е спокойно, не е тихо, но някак е смирено. Виждам дъха си, който ми показва пътя напред. Шапката е мека, а шалът ме е прегърнал с топли ръце. Обичам сутрините, новото пробуждане, боязливото показване на слънцето. Светло е и погледът ти става по-чист. Приятно е да знаеш, че всичко тепърва започва. Вчера е останало завито под тъмната пелена на нощта. А утре е само в мечтите. Изгревът пробужда. Дава сили. Да станеш. Да се облечеш и да тръгнеш. Винаги с посока, защото дори и ти да не знаеш накъде отиваш, някой те дърпа. Нанякъде. И ти винаги ще стигнеш. Някъде. Минус няколко месеца пашкулиране и плюс няколко мига споделеност. И докато се усетиш – вече ще е лято. Пак ще те будят две нетърпеливи очи. Шапката ще е прилежно оставена в скрина под леглото, а кожата свободно ще диша летния хлад на сутрешната роса.

Сезоните са тук, за да ни напомнят, че всичко се променя. Дърветата, ароматите, дори и денят и нощта са много непостоянни. Всичко се променя. И ние никога не оставаме същите. Не сме нито зима, нито лято. Преходни сме и в това е цялото очарование. Да се адаптираш. Да усещаш мириса на морето, дори и когато клоните са голи и сиви. Да стъпваш бос по росната трева, дори и когато чорапите са толкова дебели, че не усещаш малкото камъче в грубите обувки. Да вкусваш дъхавата пролет, когато студът щипе лицето и да копнееш за лепкавото лято, дори когато ръкавите и нощите са дълги.

Обичам сутрините. Карат те да мечтаеш за други сезони. И за миг забравяш, че е студено. Минус един-два часа сън и плюс едно глобалното нетърпение.

Когато първите листа започват да падат, все още ухае на август. Горещо е и маранята обгръща със задушлив прах всеки, дръзнал да остане в града в разгара на лятото. Дърветата се перчат със слънчевия си загар и сякаш специално за оредялата тълпа свалят своите корони и се покланят. А клоните им играят ефирен танц и бавно, пласт по пласт, събличат своите одежди.

Когато първите листа започват да падат, спомените са все още преживявания. Носталгията по лятото е все още планирана, а връхната дрешка все още се плете. Мислите за посрещането на новата година дори не са заченати. Сърцето копнее за среща с изгрева тук, днес, докато ухае на август и на приключение. За самотата на есенните залези ще мисли когато прекрачи прага му. Сега е лято и залезите са късни и споделени.

Когато първите листа започват да падат, все още краката са боси. Крачат бодро по празните булеварди и небрежно стъпват по одеяло от есенно ухание. Има време. Все още е топло. А и прогнозата е за слънце и високи температури. Има време за още дълги морски уикенди, за още задушевни вечери с коктейли и приятели на една ръка разстояние. Има време за още лято.

Когато първите листа започват да падат, все още има надежда. Надежда, че вятърът тихо и неволно е решил да напомни, че сезоните се сменят. Надежда за ранно ставане и поспаливо пътуване. Надежда, че горещото лято ще изгори кожата ни, за да е все още топла, когато настръхнем от първите студени течения. Надежда, че лятната пиеса има антракт и второто действие тепърва предстои.

Когато първите листа започват да падат, все още се реем във въздуха и вдишваме благоуханието на морския спомен. Грижовно прибираме в джоба слънчевите лъчи, за да може звънтенето им да топли сърцето ни до следващите горещи дни и неспокойни нощи.

Когато първите листа започват да падат, притихваме, за да чуем шепота на промяната.