swans

В надпревара със спомена

Притворила съм очи и „гледам“ към слънцето. То бавно пуска своята лъчезарна усмивка между клепачите ми. Гъдел ме е. Но е хубаво. Топли ме и знам, че когато отворя очи, ще чуя звънкия му смях. Някой вече е започнал обратното броене. 3.2. Само да не забравя да тръгна. 1. Отварям очи. Споменът вече е започнал да бяга. Усещам как краката ми се подчиняват на порива да го догонят. Бързи сме. И аз, и краката, и споменът. Виждам гърба му. Огряват го същите лъчи, които закачливо ме побутват по дясната буза. Не мога да видя очите му, но знам, че гледат напред. Няма да се обърне. Трябва да го настигна, за да го видя. Но имам странното усещане, че тази надпревара няма да има финална права, нито лента за победителя.

Все пак краката ми забързват своя ритъм. Толкова съм близо, че мога да докосна познатия силует. Иска ми се да спре да бяга. Не може ли просто да седнем отстрани на бордюра и да си помълчим заедно. Закъде се е разбързал. Не му ли е приятно да остане още малко с мен. Няма публика. Пред кого се опитва да се докаже. Усещам умората в стъпалата си. Сърцето ми не просто препуска, а галопира към сянката на спомена. Знам, че всеки момент душата ще се откаже, а след нея и краката. Спирам. Слънцето вече не просто ме побутва, а направо ме тръшва на земята.

Изгубих го от поглед. Ясно беше, че в това състезание няма как аз да изляза победител. Съперникът беше илюзия, мираж. Не можеш да се надпреварваш с това. Събрах дъха си. Седнах на земята и сведох глава. Поне се опитах да го задържа. Сърцето бавно се прибра в кошарата си. А краката ми започнаха да усещат твърдия асфалт. Отново затворих очи. Слънцето остави горещата си ръка на тила ми. Утешаваше ме по най-топлия начин, по който можех да бъда утешена.

Усетих студен полъх. Вече не бях сама. Бавно отворих очи и видях сянката на спомена. Беше се върнал. За кратко. С леки стъпки и загадъчна усмивка, сякаш да ми напомни, че винаги ще бъде по-бърз от мен, но никога няма да избяга. За добро или за лошо. Ще е там, зад ъгъла, в сянката на дърветата, под опашката на вятъра, приседнал на бордюра до мен. Поне вече няма да се надпреварваме. Намерих огромна утеха в тази мисъл.

Изправих се с усмивка, хванах го за ръка и го поведох напред.
С мен.
Към нови хоризонти.
Ще го пусна тогава, когато сме готови.
И двамата.

springtime

Пътува ми се

Пътува ми се. С теб. До теб. Към нас. Да се подслоня под рамото ти. Да е топло, силно и приглушено. Да стъпваме по непознати улици. Да ухаем на емоция и приключение. Да цапаме обувките си. Да благославяме сладката болка от мазолите, които ни напомнят за изминалите километри. Да даряваме благоуханни вкусове на непцата си. Да шепнем думи на чужди езици и да се смеем колко нелепо звучат с нашия неподправен акцент. Да очакваме с нетърпение зората. Да кимаме с глава като едни видни изследователи, а всъщност тайно да си мечтаем за плътния вкус на виното, което ни очаква само на няколко пресечки от поредния музей.

Пътува ми се. Около теб, света и съседната махала. Да се смеем по нашенски и никой да не ни укорява. Да се снимаме в лигави пози и да ги запазим само за нас. Без споделяне, лайкове и фалшиво щастие. Да оставим местоположението в тайна. Да скрием любовта си в погледа на случайния минувач. Да си вземем дрънкулки за спомен, които ще припяват звънката песен на спомена, когато вече сме си у дома. Да сме ние. Да опознаваме багрите около нас и вътре в нас.

Пътува ми се. Към теб. Към себе си. Към нас.

Копнеж за кипеж

Движи се, не за да стигнеш, а за да тръгнеш. Насили краката си да се раздвижат напред, настрани, назад, няма значение посоката, само се раздвижи. Ако имаш нужда да се върнеш по пътя, който си извървял, за да погледнеш носталгично следите, да запечаташ старите спомени под нов ъгъл и да провериш дали маркировката е все още там, направи го. Ще изгубиш време, но ще спечелиш увереност. Опознай пътеката отстрани. Тръгни по нея. За вчерашното ти „аз“ това може да е отклонение, но за днешните ти сетива може да бъде нова посока.

Движи се. Изследвай. Стъпвай смело по утъпкани пътеки, опипвай почвата и на непознатите маршрути. Ако се изгубиш, поседни за малко. Огледай се. Остави слънцето да те води. Не тъгувай за загубата. Може да си спечелил ново начало. Тръгни дръзко и безразсъдно напред. Не стой на едно място. Движи се. Вземи под ръка новия си лик. Запознай го със себе си там, под яркото слънце, което осветява пътя ви. Не се срамувай, че не искаш вече това, за което си копнял в началото на твоето пътешествие. Хората, които си срещнал по пътя може да са променили твоите очаквания, може да са те пречупили или просто да са ти помогнали да стигнеш по-бързо до себе си. Не им се сърди. Благодари им в сърцето, в ума и в нозете си. И продължавай да се движиш.

Ако почувстваш нужда да притихнеш, спри. Чуй ударите на сърцето си. Изслушай мислите си. Прегърни ги. Утеши ги. Дай им надежда. Заметни ги с твоята вяра и им дай сили да продължите по своя път. Движете се заедно, не за да стигнете, а за да се намерите.