Етикет: море

Искам отново да съм дете. Мама да ми приготвя закуска и да ми се ядосва, че не съм я изяла, а тати да „цъка“ с език и да мърмори колко голям инат съм. Но как да ядеш, когато навън те чакат толкова лудории. А времето лети бързо. Едно ожулване на коляното и вече си пораснал. Искам отново да си обуя най-захабените къси панталонки и да се муся на съседските деца, които ми се подиграват заради късо подстриганата коса и мъжката походка. Нека се присмиват. Само след няколо години косата ще бъде дълга, а походката ….е, почти същата, но поне в други форми. Някои неща няма да се променят.

Искам отново да съм дете. Да ям пържените картофки на баба до пръсване. Да се учудвам как има търпението да ги изпържи в толкова малко тиганче и как е възможно да не ми се сърди, че ги изяждам всичките, а тя пак е на филия хляб със сиренце. Искам да мога отново да си играя без притеснение за правилата и резултата. Просто да си поиграя. С другите. Със себе си. Искам отново да вярвам, че е непосилно да си напиша домашните навреме. Да се надявам, че като порасна, ще разбирам всичко и ще знам отговорите и на незададените въпроси.

Искам отново да се влюбя по детски. Да е невинно. Драматично, но до болка чисто и неопетнено от света на възрастните и тяхната реализирала се любов. Да няма време да ти омръзне, защото играта на баскетбол не е вечна, а и все някога се стъмва и трябва да се прибереш за вечеря. Да се развълнуваш от поглед, добре подадена топка, жест на внимание под формата на шега или просто от присъствието на друг човек. Да обичаш безусловно, защото просто си влюбен във фантазия, която ще порасне и ще се превърне в спомен. Но емоцията ще си остане същата, там – в училищния двор, на пейката, до обелките от семки и свенливите докосвания.

Искам отново да бъда Снежанка, а тати да е Дядо Мраз и да раздаваме подаръци на цялата фамилия. Да се смеем. Да сме заедно. Да ядем от вкусните сърми на баба. Дядо отново да е безупречно облечен. Вуйчо отново да разказва надлъж и нашир неговите си теории за живота. Бати и братчеда да „пуцат“ пиратки в двора, а мама и леля да се възмущават на щурия им ентусиазъм да останат без някой и друг пръст. Искам отново да съм дете и да вярвам, че тази картина никога няма да изчезне, че тези хора ще са вечни.

Искам отново да съм дете, за да вярвам, че всеки кръстопът дава шанс за ново начало. Да не ме е страх да избера. Да не съм нетърпелива. Да седя спокойна. Да си изям закуската. Да зарадвам мама и тати. Да се облека и да изляза да си поиграя. С детето в мен и с децата в другите. Искам отново да съм дете.

Мечтая за среща с морето. Няма нужда да ме ухажва. Искам само да бъде на нашето място в уречения час и да не ме кара да го чакам. Аз ще си обуя звънките сандали. Ще си сложа нежна гривна с дрънкулка около глезена. Към нея ще прибавя бяла ефирна дреха и лятно настроение. Ще се изкъпя в ароматна вана, ще оставя косата ми да се разпилее върху голата кожа. Няма да се среша. Искам да ме види непокорна и освободена. Ще сложа малко блясък на устните, за да ме разпознае. Ще подготвя сърцето си за срещата и ще закрача бодро към брега.

Мечтая за среща с морето. Първо ще го съзерцавам отдалеч. Ще се възхищавам на неугасващия му порив. Ще изкъпя очите си в синия му безкрай. Няма да бързам. Ще се направя на кокона. Нека ме почака малко. Нека усети нетърпение да погали стъпалата ми. Все пак нали специално за него звънти дрънкулката на крачето ми. Когато улови копнеещия ми поглед, ще го даря с най-слънчевата си усмивка. Толкова дълго време събирах тези лъчи, че душата ми ще се разпилее в тази усмивка.

Мечтая за среща с морето. Да ми подаде силна и хладна ръка. Да ме изкъпе в пенливата си невинност и да ме остави да бъда крехка и обичана в обятията му. Ще му подаря дрънкулката си. Искам да се изгуби на дъното му, за да може винаги да му напомня за тази дългоочаквана среща. Ще го целуна по солените бузи и ще се гушна, притихнала, за да чуя ударите на вълните. Не е нужно да му се обяснявам в любов. Сърцето ми ще реди стих след стих за неговата магия. Знам, че ще ме чува, без да говоря. Такава е любовта му. Интуитивна, дръзка, но и безкрайно успокояваща. Не изисква, не обсебва. Просто е там и ме чака да се върна, понякога влюбена, понякога изгубена, но винаги копнееща за неговата прегръдка.

Мечтая за среща с морето. Дано да ме разпознае.